Растителното разнообразие може да бъде разделено на два основни дяла – Растителност в Странджанската част на общината и растителност в Южнопричерноморска част. В Странджанската част (Черноморските дялове на Странджа планина) се срещат дъб, бук, бял дъб, келяв габър, цер, драка, клен, бряст и червена хвойна. Има и изкуствени насаждения от бял и черен бор.
Характерен тип растителност за Южнопричерноморска област са заливните гори – лонгози, които представляват смесени широколистни гори, предимно от благун, полски бряст и остролист ясен, между които се развиват клен, габър, дива круша, дива ябълка, летен дъб и много лиани: павет, дива лоза, скрипка.
За пясъчните плажове и дюни е характерна псамофилна растотелност: крайморски ветрогон, млечка, морска горчица, пясъчна метличина, вълмо, приморска люцерна, пясъчен ечемик, пясъчна псама. По-навътре в крайбрежието се срещат глог, къпина, драка, които представляват преходна растителност към горския пояс.
Пясъчната лилия, която се среща по пясъчната ивица на Аркутино и до устието на река Ропотамо е защитен вид.
В блатото Аркутино сред водната и блатна растителност, включени в Червената книга или защитени видове са: бяла и жълта, безкоренчеста волфия и блатното кокиче.
Други защитени видове са ефедрата и морския пелин, които са лечебни растения.
